„В ТВОИХ ЗАДУМЧИВЫХ, ВНИМАТЕЛЬНЫХ ГЛАЗАХ...”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ЗАМИСЛЕНИТЕ ТИ ВНИМАТЕЛНИ ОЧИ
В замисления си разбиращ поглед ти
загатваш нещо зло, студено, безподобно,
понякога това сърцето ми гнети,
понякога с това си двойно по-чаровна;
преминалата младост как в сълзи блести,
бе нашто минало мъчение разломно,
но ето, пак расте желание съдбовно
за смърт или живот, но не стопен в мечти.
Ту страстна нежност, ту безстраст ни нарани,
ту ни завърта мъртво зла несретност...
О, де да бяха прежни доверчиви дни!
С каква ли радост щяхме в свойте бъднини
да сме щастливи в щастието беззаветно!
Ударения
В ЗАМИСЛЕНИТЕ ТИ ВНИМАТЕЛНИ ОЧИ
В зами́сления си разби́рашт по́глед ти́
зага́тваш не́што зло́, студе́но, безподо́бно,
поня́кога това́ сърце́то ми гнети́,
поня́кога с това́ си дво́йно по́-чаро́вна;
преми́налата мла́дост как в сълзи́ блести́,
бе на́што ми́нало мъче́ние разло́мно,
но е́то, па́к расте́ жела́ние съдбо́вно
за смъ́рт или живо́т, но не́ стопе́н в мечти́.
Ту стра́стна не́жност, ту безстра́ст ни нарани́,
ту ни завъ́рта мъ́ртво зла́ несре́тност...
О, де́ да бя́ха пре́жни доверчи́ви дни́!
С каква́ ли ра́дост штя́хме в сво́йте бъднини́
да сме штастли́ви в шта́стието беззаве́тно!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Бунин
В ТВОИХ ЗАДУМЧИВЫХ, ВНИМАТЕЛЬНЫХ ГЛАЗАХ...
В твоих задумчивых, внимательных глазах
Есть что-то жесткое, холодное и злое,
И сердце мне порой сжимает тайный страх,
А иногда за то ты мне дороже вдвое;
Мы оба провели всю молодость в слезах,
Нам памятно еще мучение былое,
Но вот опять растет желанье роковое
Иль умереть, иль жить, но только не в мечтах.
То страстной нежностью, то недоверьем злым,
То мертвым и томительным бесстрастьем...
О, если б прежние доверчивые дни!
Какой бы радостью сияли нам они,
Как были б счастливы мы беззаветным счастьем!
1898 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романът „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборникът „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобелова награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.